лягам си да спя
в леглото, което скоро няма да е мое
главата ми е натежала от глупости
предимно чужди
и краката
както обичах да казвам преди известен брой години
не ме държат
тогава учех в една гимназия
и един фотограф не ми даде албума на класа
не е болка за умиране
едва днес се сетих да му изтрия телефона
след като завърших го търсих да си искам снимките
но една жена се обаждаше и казваше ту че е на морето
ту че е на сватба
или на погребение или бог знае какво
скапания циганин на име десислав
сега да ми плаща не бих ги взел

иначе за пореден път се убедих колко до едно време
ми е приятно да играя човека, който се прави на неадекватен
с жестове, интонация, думи
да си клоунствам на воля
и аха-аха да ми е забавно
ама не
да изричам неща, които да изглеждат верни
но другите да ги приемат за глупости
и после да ги запомнят и одобрят като полусериозни
когато вече съм спокоен, че са глупости

тук може да има много повече дупки
отколкото в която и да е жена
важното е да има система
не е важно колко си чел и слушал и гледал
въпреки че за мен е важно
колкото повече фактологически съвпадения срещам в един човек
толкова ми е по приятно
но по важно е да има някаква стройна система
от вътрешни устройствени правила
морални битийни и прочие
които да съставят скелета на този човек
и всяко новопоявило се обстоятелство да бъде проверявано
и след като бъде проверено
да му бъде намерено мястото
в тази система
това не значи че трябва да спрем да се изненадваме
и да ни бъде приятно
но пред бар или кафе
или пред офис
предпочитам група деца, които си играят
има повече смисъл просто