на български гост
на латински май hostis значеше негостоприемен
то си личи че българското гостоприемство е космата лъжа
не знам, но тук след месец ще бъдат
паскал киняр, фредерик бегбеде
и цветан тодоров

а и аз съм гост тук
днес направих първите снимки от месец
и се мотах като просяк в галери лафайет
търсех си едно палто на карл лагерфелд
просто тъй
да се намирам на работа

после си изгубих едни писма в супермаркета
и се бях отчаял че няма да ги намеря
бях ги забравил на дъното на количката
когато се върнах и попитах, писмата ме чакаха при жената
която слеид апаратите за самотаксуване
по дяволите - помислих си
това никога не би се случило в скапанатаа ми рОдина
нищо че тук киселото мляко се казва yaourt и
не е никакъв йогурт
това са просто малките неща в живота
които понякога го правят преебан
а друг път - не толкова

воайорството във вече не-толкова-празния Ви блог е като завръщане у дома. замислянето заради някои от постовете Ви - е хубаво бягство. колко як въщност е Шопен? какви хора пълнят дните Ви, които вечерите изпразват? онази катедрала понякога е пясъчна, друг път е ръждива сянка. отворените връзки са свобода, умело употребена, за да прикрие затворничетвото. във всичките му форми.
Поздрави.