кликни върху снимката.




това е 43 постинг тук
общо е около 300ия
но поради различни съображения
обединени под логото
колкото по-малко тук, толкова по-добре навсякъде другаде
останаха тези 43



без да ги търся
се получиха няколко навързвания с цифрите 43 44 45 и от куртоазия ще ги спомена


43

днес ходих на гости на фредерик бегбезе в книжарница клебер
той от своя страна е на гости в страсбург
вече е на 44 и е щастлив, че е написал книгата за детството
която винаги е искал да напише
...
в залата имаше няколкостотин души
преди две седмици в същата зала бяха паскал киняр и алберто мангел
алберто мангел явно не бе заинтересувал милите французи
имаше двайсетина души, насядали на първите три реда
и някои дори си тръгнаха
мисля, че запомних всичко, което той каза
и ми идваше да се разрева от умиление
без каквато и да е ирония
срещата с мангел беше едно от най-хубавите неща, които някога са ми се случили
не бих се впечатлил толкова и оскар уайлд да беше кацнал отнякъде
всъщност никак не бих

паскал киняр напълни, както обичат да казват организаторите,
залата
но бегбеде я пръсна
преобладаващи тийн-руси пички
дошли да се отъркат в брадатото бебе
бегбеде
адски красиви жени, но ужасни дебили
не знам как се чувства автор, който знае, че го четат тъпанари
би трябвало да действа много деморализиращо

в началото бегбеде чете писмо от фицджералд до хемингуей

надявах се, че ще е обратното и че бегбеде ще прочете любимото ми писмо

на хемингуей в което увещава фсф да заебе зелда и да се стегне

но уви

44

бегбеде е на 44
точно на толкова, на колкото е умрял франсис скот
каза, че се надява да не умре от алкохолизъм
реших да го попитам когато подписва книгата ми дали се чувства готов да умре
след като си е написал книгата, пък и предвид това че оскар уайлд по мои спомени
е деседирал на 44... но не го попитах
залата започва да се изпразва от странните възрастни хора
междувременно фредерик разказа за филма, който е направил за селинджър
реших да му кажа, че съм си го изтеглил от интернет и ми е харесал
но след кратко обмисляне реших, че не е добра идея
фредерик има нужда от пари, за да си купува сини шалчета
и да ходи в ню йорк да чука момиченца и да им разказва за валери ларбо

бегбеде разказва за ранния развод на родителите му
които са от първото поколение развеждащи се
когато това още не е било толкова нормално колкото е сега
за липсата на адекватно отношение към провала в двете световни войни на франция
която на практика ги губи, въпреки че е на страната на победителите

хората продължават да се изнасят
мисля си, докато стоя прав
и слушам за брет истън елис и бог-знае-още-кой
и под сакото ми хуго бос
и риза том тейлър се стичат вадички

че на моята премиера ще има столове за всички

местата няма да бъдат много

или тъкмо обратното

иначе няма да има премиера

а тайна вечеря

45

 тази вечер всички араби
и малкото, които биха имали нещо общо с тях
празнуват 45 години от създаването на резиденцията
която се казва алфред вайс
доста любопитно име
и исторически иронично
все пак вайс означава бял на немски
а колко белите са бели тук е етнически некоректен въпрос
даа
тъпият празник на резиденцията
на който няма да отида
защото има друг празник
безкраен
в който трябва
трябва
да участвам
a tout prix
без grand prix

син шал, червен шал
ляво, дясно

)))

С нея си пълен олигофрен
Какво да се прави - важна е формата. Съдържанието го лочат котките...

Най-великият жив френски писател.

Може би (спомняйки си за Мишел Турние съм някак неуверен) това е Киняр, но в случая си струва да почетем Бегбеде. Дали "живото" усещане на един писател разваля предтсавата за неговото литературно величие? Веднага се сещам за Мопасан и (точно) Бегбеде. Двама французи дали два чудесни разказа по темата. Убеден съм, че могат да се приведат още литературни примери.