събуждам се
поглеждам какво ново в public-republic
нов разказ на елена алексиева
хммм
да видим
и гледам
и започва да ми става малко смешно
и с всеки нов абзац смехът се усилва
защото текстът на алексиева ми е познат отнякъде

"Пристигнаха късно вечерта, по-късно, отколкото бяха очаквали. Пътищата бяха лоши. На всичкото отгоре на картата, купена предния ден от летището, беше отбелязана магистрала, която в действителност не съществуваше. Джеймс упорито отказваше да повярва. Вследствие на упорството му бяха изгубили близо четири часа, докато разгадаят загадката и намерят правилния път. Не стига това, ами и огромната част от хората, които се опитаха да попитат, не говореха английски и само глупаво вдигаха рамене."

още първите думи ми напомнят на нещо
нещо познато
я да видим в литернет
преди да питам красьо черния
liternet.bg/publish17/m_milanov/kraj/index.html
и да, откривам прилики
като зародиш двата дъъълги новелоподобни разказа
са близнаци
но единият е грозен и жизнен
а другият мъртвешки студен


текстът е писан 2006 и публикуван 2008.

"Те пристигнаха в града, забутано село всъщност, когато нощта отдавна беше паднала. Беше се стъмнило отдавна. Мракът бе плътен и се лутаха дълго из улиците, докато намерят хотела. Никой, когото питаха, не беше чувал за него. Повечето си бяха легнали с кокошките, а хората, които бродеха по улиците, бяха тъпи животни.

- Питахме десет души и никой не знае къде е шибаният хотел - каза Чили.

- Може би хората наистина не го знаят - предположи Р.

- Да бе, я стига глупости. Тук всички са скапани селяни, просто не искат да ни кажат.

връщаме се на елена алексиева

Джеймс руга страшно. Беше се почнало още от предния ден, от полета, който закъсня с два часа и половина без никой да даде каквито и да било обяснения. Бяха решили да летят с местната авиокомпания вместо с British Airways, понеже билетите бяха значително по-евтини и нямаше момент, в който да не бяха съжалявали.
Мардж не се и опита да го успокоява. Първо, самата тя беше порядъчно раздразнена. И второ, пътуването беше лично негова идея, беше я умолявал седмици наред да дойде с него, без да й посочи нито една смислена причина, и накрая тя се беше съгласила, защото й стана жал, а и беше започнало да й писва.
- Варвари! – процеди за стотен път Джеймс.

иии обратно на другия, не толкова известен текст



- Казах ти, защото са скапани селяни, а не защото, за това, за което не може да се говори, трябва да се мълчи, все едно хотелът е езотерична тайна.

- Звучи логично - каза Р.

- Селяни - измърмори Чили. - Ако ги слушаме, ще се въртим по тия улички до среднощ. Сами ще намерим проклетия хотел.

- Не трябваше да идваме до тук. Трябваше да се приберем.

- При мама ли? Бебето иска ли млекце? Ако искаш, мога да те накърмя - ухили се Р.

- Млъквай.

---

Не знам. Искам да се махна оттук. Това копеле можеше да те убие. Искам да се махаме оттук, преди да е докарал още десет такива. Дори Свети Георги да се появи с танк, няма да може да ни отърве от тия селяни.


елена...

Селото стоеше нависоко, оградено отвсякъде от върхове, като пуснато на дъното на кафена чашка. А когато вечерта се заспуска отгоре му, то съвсем се изгуби. Много от къщите, край които минаха, бяха отвъд фазата на запустението и вече се рушаха. Но имаше и някои съвсем прилични. На Мардж й се струваше, че са се върнали поне един век назад.


другото

- Ела на терасата. Има страхотна гледка към планината. Има звезди. Малко е хладно, но е красиво.

Двамата излязоха прегърнати на терасата. Р. запали цигара.

- Гледка за милиони.

- Да. Красиво е.

- Планината е толкова голяма. Звездите са милиарди.

и още

Всичко започна вчера в хижата до пещерата. Беше последната нощ от празника. На следващия ден повечето студенти щяха да тръгнат към София. Р. беше говорил с Чили да продължат на двеста и петдесет километра надолу по реката. Там имаше още студенти, които поркаха. Щяха да се присъединят в края на тридневното напиване и денсене и когато всичко свършеше, щяха да си тръгнат, за да пият другаде.

В началото на Чили му бе все едно дали ще заминат, но колкото повече наближаваше моментът да тръгнат, толкова повече усещаше умората.

Той се качи в стаята. Съблече се и опита да заспи, но не можа. Стаята беше сауна, но от алкохолни изпарения, а той не се решаваше да отвори прозореца, защото щеше да стане студено. Хижата беше високо в планината, там, където дори когато грее слънце, вятърът реже костите с трион. Той светна лампата и потърси часовника. Беше два. Чили се облегна на прозореца и се загледа. Под хижата някой пафкаше. В мрака светеше пламък на цигара. После се върна в леглото, завъртя се няколко пъти на едната и на другата страна. Някой отвори вратата. Светлината от процепа падна на лицето на Чили и той замижа.

нататък при елена става скучно.

- Изгоряла си – обади се той.
- Да – съгласи се Мардж, без да се обръща.
- Трябва да се намажеш.
- Не мога да намеря крема.

паралелният анализ показва някои сходства

- И ти ли не можеш да заспиш? - попита я той.

- Студено ми е - каза тя.

- В стаята е топло - отвърна Р.

Тя плъзна гръб по стената и седна до вратата някак заучено, все едно го прави за стотен път.

- Ела - каза Р. - Когато се стоплиш, ще си идеш.

Eва кимна към Чили.

- Той спи ли?

- Не знам.

Тя се надигна от мръсния под.

- Студено ми е - прошепна тя.

- Ето ти одеялото - каза Р.

- Ела да ме стоплиш.

елена

- Днес цял ден си мислех, че може би преди да говоря сериозно с него, трябва да се помъча да разбера как е стигнал дотук. С други думи, да се поставя на неговото място. Важно е да разбираш другия, не мислиш ли?
- Е, и? – Мардж мразеше да й говори по този начин, сякаш четеше от вестник, а тя му беше публика.
- Ами чудех се… все отнякъде трябва да започна, нали? Да се приближа до него, да му покажа, че ме е грижа, а не просто да се заяждам. Той ми е баща все пак.

другото

- Исках да я изненадам. Ти кво би направил?

- Нали ме знаеш. Бих платил на самолет да напише името й в небето или ФРАНКА, ВЪРНАХ СЕ с огромни букви.

Чили се изсмя. Знаеше го.

- Не знам.

- Кажи де, кажи де.

- Не знам, Р. Това си е твоя работа, няма да се мешам. Снощи говорихме достатъчно. Ако нещо ти е влязло в главата, добре.


не мога да не отбележа, че предателство и бой присъстват и в двете

- Ще ми се обадиш, нали?
- Добре. Ще видя.
Продължаваше да седи в колата, не излизаше, не си тръгваше. Може би му даваше знак, че все още има надежда. Но на него му се искаше вече да е отпътувала.
- Ще те заваря ли у дома, когато се прибера?

Не трябваше да задава точно този въпрос. Уплаши се, щом се чу да я пита, и изобщо не му стана по-леко. Беше изплюл най-големия си страх с един замах, като храчка, и сега го зяпаше в почуда, повече отвратен, отколкото горд. Не можеше да повярва, че толкова дълго го е носил у себе си и че е станал толкова голям.

еххх

- Недей да тръгваш.

- Никъде няма да ходя. Откъде ти хрумна това? - попита Р. - Само ще го изпратя.

- Стори ми се, че искаш да тръгваш. А вие едва сега пристигнахте.

- Така е. Не бързам да тръгвам.

- Много съжалявам за това, което стана.

- За кое от всичко?

- За всичко. Чувствам се ужасно. Не знам защо се получи така.

- Аз знам.

- Кажи ми.

- Нямам какво да ти кажа. Нищо, което вече да не знаеш. Нищо особено не е станало. Аз те обичам. Ти ме обичаш. Другите да го духат.

елена

По целия път назад към селото Джеймс мислеше за Едуард. Едуард беше строг баща. Не несправедлив, не жесток, не студен, просто строг. Най-важното изискване, с което Джеймс се бе сблъскал още като съвсем малък, беше да е „послушен”.
- С всичко се свиква – заключи философски той и уви белия шал по-плътно около раменете си.

финал

После затвори вратата. Чили погледна на задната седалка. Там стояха цигарите. Бяха останали три. Той взе една и запали. После тръгна. Когато задмина Р., той извади ръка от джоба и му помаха. Чили му махна в отговор. После погледна огледалото и видя лицето си. То беше мръсно и сиво.

- В крайна сметка всичко това е суета и тежък труд. И ще се стопли ли един самичък? Ще се стопли, кво да прави. Ще се наложи да се стопли. Иначе си ебало майката.

Струваше му се, че е излязъл от някакъв фалшив филм с хепиенд, само дето той не беше включен в края. Най-истинското нещо беше снегът, който валеше здраво.

Той просто падаше от небето.